НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
21
резултата в
4
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 21
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но онзи, който те
хвали
, той много ще иска — пази се!
Под Дървото. Много 6яxa насядали, а говореше Един. И всички слушаха. — Онзи, който е помислил зло за теб и ти не си се подал на думите му, а си останал в доброто си настроение за него — ти си се освободил от кармата си cпрямо него. Ти си освободен.
Но онзи, който те
хвали
, той много ще иска — пази се!
Bсяка похвала е верига, която свързва твоето бъдеще, полица която ще ти поднесат да платиш. И не е важното, че ще платиш или даваш — защото изворът е да извира — а начинът по който ти искат и взимат: ти не си свободния — защото ако се възрадваш от похвалата, то значи, че нещо не ти е достигнало да бъдеш доволен от работата си, недоволният човек никога не може да познае Истината — той си живее в своя собствена душевна градина, в която растат много и различни плодове, но не всички са най-необходимите. А ако не останеш доволен от похвалата, мисъл ще гризе мисълта ти и смущава душата ти, и че повече си заслужил. И ще изгубиш мирът си. — Тогава?
към текста >>
Bсяка
похвала
е верига, която свързва твоето бъдеще, полица която ще ти поднесат да платиш.
Много 6яxa насядали, а говореше Един. И всички слушаха. — Онзи, който е помислил зло за теб и ти не си се подал на думите му, а си останал в доброто си настроение за него — ти си се освободил от кармата си cпрямо него. Ти си освободен. Но онзи, който те хвали, той много ще иска — пази се!
Bсяка
похвала
е верига, която свързва твоето бъдеще, полица която ще ти поднесат да платиш.
И не е важното, че ще платиш или даваш — защото изворът е да извира — а начинът по който ти искат и взимат: ти не си свободния — защото ако се възрадваш от похвалата, то значи, че нещо не ти е достигнало да бъдеш доволен от работата си, недоволният човек никога не може да познае Истината — той си живее в своя собствена душевна градина, в която растат много и различни плодове, но не всички са най-необходимите. А ако не останеш доволен от похвалата, мисъл ще гризе мисълта ти и смущава душата ти, и че повече си заслужил. И ще изгубиш мирът си. — Тогава? — Тогава бъди винаги свободен.
към текста >>
И не е важното, че ще платиш или даваш — защото изворът е да извира — а начинът по който ти искат и взимат: ти не си свободния — защото ако се възрадваш от
похвалата
, то значи, че нещо не ти е достигнало да бъдеш доволен от работата си, недоволният човек никога не може да познае Истината — той си живее в своя собствена душевна градина, в която растат много и различни плодове, но не всички са най-необходимите.
И всички слушаха. — Онзи, който е помислил зло за теб и ти не си се подал на думите му, а си останал в доброто си настроение за него — ти си се освободил от кармата си cпрямо него. Ти си освободен. Но онзи, който те хвали, той много ще иска — пази се! Bсяка похвала е верига, която свързва твоето бъдеще, полица която ще ти поднесат да платиш.
И не е важното, че ще платиш или даваш — защото изворът е да извира — а начинът по който ти искат и взимат: ти не си свободния — защото ако се възрадваш от
похвалата
, то значи, че нещо не ти е достигнало да бъдеш доволен от работата си, недоволният човек никога не може да познае Истината — той си живее в своя собствена душевна градина, в която растат много и различни плодове, но не всички са най-необходимите.
А ако не останеш доволен от похвалата, мисъл ще гризе мисълта ти и смущава душата ти, и че повече си заслужил. И ще изгубиш мирът си. — Тогава? — Тогава бъди винаги свободен. защото само свободния може да познава Истината, само тоя, над главата на когото няма облаци, вижда истинския образец на слънцето.
към текста >>
А ако не останеш доволен от
похвалата
, мисъл ще гризе мисълта ти и смущава душата ти, и че повече си заслужил.
— Онзи, който е помислил зло за теб и ти не си се подал на думите му, а си останал в доброто си настроение за него — ти си се освободил от кармата си cпрямо него. Ти си освободен. Но онзи, който те хвали, той много ще иска — пази се! Bсяка похвала е верига, която свързва твоето бъдеще, полица която ще ти поднесат да платиш. И не е важното, че ще платиш или даваш — защото изворът е да извира — а начинът по който ти искат и взимат: ти не си свободния — защото ако се възрадваш от похвалата, то значи, че нещо не ти е достигнало да бъдеш доволен от работата си, недоволният човек никога не може да познае Истината — той си живее в своя собствена душевна градина, в която растат много и различни плодове, но не всички са най-необходимите.
А ако не останеш доволен от
похвалата
, мисъл ще гризе мисълта ти и смущава душата ти, и че повече си заслужил.
И ще изгубиш мирът си. — Тогава? — Тогава бъди винаги свободен. защото само свободния може да познава Истината, само тоя, над главата на когото няма облаци, вижда истинския образец на слънцето. — Тогава как ще надраснем себе си, да ускорим еволюцията си?
към текста >>
Душата ми запя благодарствен и
хвалебен
химн на Словото, в което бк живота и живота — виделината на человеците!
Като размислям за големината на шестте дни, в които е сътворен света и човека — огромни, милионогодишни периоди време — стигам до седмия,—упокоението, което ще намерят човеците, посветили се в служба Богу. И със свещен трепет спирам пред Словото, което бе в начало, което бе у Бога, което бе Бог. Трепти зората на нов живот! Лъч от чудна светлина озари моето съзнание. Животворния Ляч, който в начало бе у Бога, чрез когото всичко е станало, ме помилва.
Душата ми запя благодарствен и
хвалебен
химн на Словото, в което бк живота и живота — виделината на человеците!
И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе! Д. Ст. Бъди благословена! Ти, която подхранваш и засилваш в сърцето си любов не само към тия, които те обичат, но и към всички хора и всичко живо — Бъди благословена ! Ти, която копнееш за мир и братство между хората.
към текста >>
2.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ето как той описва тези състояния: „Вратата се отвори пред мен и в четвърт час аз видях и узнах повече, отколкото ако бях следвал много години в университет, за което аз твърде много се радвах и въздадох
хвала
на Бога.
На неговото сърце паднала капката на Божественото блаженство, оставящо там за винаги усещането на небето. Сред другите неща, в които той нямало нужда да вярва, а които той видял и узнал, било и съзнанието за това че космоса не е мъртва материя, но живо присъствие, че душата на човека е безсмъртна и че вселената е построена и създадена така, щото без всякакви възможности за случайности, всичко действа за благото на всекиго и на всички и че основния принцип на света, е това, което ние наричаме Любов. Д-р Бенк твърди, че в течение на няколкото секунди докато е траяло озарението, той видял и узнал много повече отколкото през целия се предидущ живот и той узнал такива неща, които не се подават на никакво изучаване. От този род явления е и опитността на апостол Павел на път за Дамаск, само че в много по-силна форма. Подобна опитност е имал немския окултист Яков Бьоме, който бил обикновен обущар, и който на няколко пъти е имал такова просветление и озарение.
Ето как той описва тези състояния: „Вратата се отвори пред мен и в четвърт час аз видях и узнах повече, отколкото ако бях следвал много години в университет, за което аз твърде много се радвах и въздадох
хвала
на Бога.
Затова защото аз видях и узнах същината на всички същества възхождението и захождението, произхождението и началото на света и всички творения на Божествената мъдрост. И аз видях и узнах всичката творяща същност, както в доброто така и в злото и произхода и съществуването на доброто и злото. И видях и узнах как ражда вечността. И аз не само крайно се изумих на всичко това, но и извънредно много се зарадвах.“ (следва) ___________________________ *) Тази фаза в същност е четвърта в развитието на монадата, понеже развитието почва от минерала, минава през растенията, животните, човека. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ.
към текста >>
Затова вие не можете да се
хвалите
с това, което имате, защото то не е ваше, а ви е дадено да се ползвате от него.
Не, желанията са една тънка, взривна материя, която като влезе у вас и не знаете как да я асимилирате, ще ви направи пакост. Мисълта е още по-тънка материя, и ако не знаете как да се справите с нея, ще ви създаде големи пакости. Вие ще кажете: „Бог така е наредил работите.“ Бог е наредил всички работи, но от нас се иска, като влезем в света, който Бог е създал. да изучаваме законите, които функционират в този свят, защото само по този начин ще можем да прогресираме. А прогреса е необходимо условие да развием и разработим онези дарби, сили и блага, които ни са дадени.
Затова вие не можете да се
хвалите
с това, което имате, защото то не е ваше, а ви е дадено да се ползвате от него.
за да придобиете нещо ваше, с което да разполагате. Вие не можете да се похвалите и с вашия ум, или с вашия дух, защото и те не са ваши. Вие не може да се хвалите с ума си, понеже не можете да го считате като своя собственост. Каквото сте постигнали с ума си, радвайте се, но не се хвалете със своя ум. Той сам ще ви хвали.
към текста >>
Вие не можете да се
похвалите
и с вашия ум, или с вашия дух, защото и те не са ваши.
Вие ще кажете: „Бог така е наредил работите.“ Бог е наредил всички работи, но от нас се иска, като влезем в света, който Бог е създал. да изучаваме законите, които функционират в този свят, защото само по този начин ще можем да прогресираме. А прогреса е необходимо условие да развием и разработим онези дарби, сили и блага, които ни са дадени. Затова вие не можете да се хвалите с това, което имате, защото то не е ваше, а ви е дадено да се ползвате от него. за да придобиете нещо ваше, с което да разполагате.
Вие не можете да се
похвалите
и с вашия ум, или с вашия дух, защото и те не са ваши.
Вие не може да се хвалите с ума си, понеже не можете да го считате като своя собственост. Каквото сте постигнали с ума си, радвайте се, но не се хвалете със своя ум. Той сам ще ви хвали. Остави умът ти сам да те похвали. Когато напишете една книга, трябва ли да се хвалите, че сте написали книга?
към текста >>
Вие не може да се
хвалите
с ума си, понеже не можете да го считате като своя собственост.
да изучаваме законите, които функционират в този свят, защото само по този начин ще можем да прогресираме. А прогреса е необходимо условие да развием и разработим онези дарби, сили и блага, които ни са дадени. Затова вие не можете да се хвалите с това, което имате, защото то не е ваше, а ви е дадено да се ползвате от него. за да придобиете нещо ваше, с което да разполагате. Вие не можете да се похвалите и с вашия ум, или с вашия дух, защото и те не са ваши.
Вие не може да се
хвалите
с ума си, понеже не можете да го считате като своя собственост.
Каквото сте постигнали с ума си, радвайте се, но не се хвалете със своя ум. Той сам ще ви хвали. Остави умът ти сам да те похвали. Когато напишете една книга, трябва ли да се хвалите, че сте написали книга? Не, оставете онзи, който я чете, да говори върху нея.
към текста >>
Каквото сте постигнали с ума си, радвайте се, но не се
хвалете
със своя ум.
А прогреса е необходимо условие да развием и разработим онези дарби, сили и блага, които ни са дадени. Затова вие не можете да се хвалите с това, което имате, защото то не е ваше, а ви е дадено да се ползвате от него. за да придобиете нещо ваше, с което да разполагате. Вие не можете да се похвалите и с вашия ум, или с вашия дух, защото и те не са ваши. Вие не може да се хвалите с ума си, понеже не можете да го считате като своя собственост.
Каквото сте постигнали с ума си, радвайте се, но не се
хвалете
със своя ум.
Той сам ще ви хвали. Остави умът ти сам да те похвали. Когато напишете една книга, трябва ли да се хвалите, че сте написали книга? Не, оставете онзи, който я чете, да говори върху нея. Всеки един човек е написана книга, която трябва да четете, и хората трябва да те четат.
към текста >>
Той сам ще ви
хвали
.
Затова вие не можете да се хвалите с това, което имате, защото то не е ваше, а ви е дадено да се ползвате от него. за да придобиете нещо ваше, с което да разполагате. Вие не можете да се похвалите и с вашия ум, или с вашия дух, защото и те не са ваши. Вие не може да се хвалите с ума си, понеже не можете да го считате като своя собственост. Каквото сте постигнали с ума си, радвайте се, но не се хвалете със своя ум.
Той сам ще ви
хвали
.
Остави умът ти сам да те похвали. Когато напишете една книга, трябва ли да се хвалите, че сте написали книга? Не, оставете онзи, който я чете, да говори върху нея. Всеки един човек е написана книга, която трябва да четете, и хората трябва да те четат. И ако знаеш как да се четеш, и има написани, наследени, хубави работи, вие ще се ползвате.
към текста >>
Остави умът ти сам да те
похвали
.
за да придобиете нещо ваше, с което да разполагате. Вие не можете да се похвалите и с вашия ум, или с вашия дух, защото и те не са ваши. Вие не може да се хвалите с ума си, понеже не можете да го считате като своя собственост. Каквото сте постигнали с ума си, радвайте се, но не се хвалете със своя ум. Той сам ще ви хвали.
Остави умът ти сам да те
похвали
.
Когато напишете една книга, трябва ли да се хвалите, че сте написали книга? Не, оставете онзи, който я чете, да говори върху нея. Всеки един човек е написана книга, която трябва да четете, и хората трябва да те четат. И ако знаеш как да се четеш, и има написани, наследени, хубави работи, вие ще се ползвате. Сега вие сте затворени книги и за себе си и за другите но един ден ще ви отворят и ще ви четат.
към текста >>
Когато напишете една книга, трябва ли да се
хвалите
, че сте написали книга?
Вие не можете да се похвалите и с вашия ум, или с вашия дух, защото и те не са ваши. Вие не може да се хвалите с ума си, понеже не можете да го считате като своя собственост. Каквото сте постигнали с ума си, радвайте се, но не се хвалете със своя ум. Той сам ще ви хвали. Остави умът ти сам да те похвали.
Когато напишете една книга, трябва ли да се
хвалите
, че сте написали книга?
Не, оставете онзи, който я чете, да говори върху нея. Всеки един човек е написана книга, която трябва да четете, и хората трябва да те четат. И ако знаеш как да се четеш, и има написани, наследени, хубави работи, вие ще се ползвате. Сега вие сте затворени книги и за себе си и за другите но един ден ще ви отворят и ще ви четат. Авторитети са писали вашите книги.
към текста >>
3.
Всемирна летопис, год. 1, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Скъсаните струни на Вина не ти пеят вече
хваления
.
Аз стоя под златния балдахин на Твоето вечерно небе и отправям към Тебе своите страстни погледи. Аз дойдох до предела на вечността, дето нищо не изчезва,—ни надежда, ни щастие, ни чертите на лице, което гледаш през сълзи. О, потопи моя опустошен живот в лоното на този океан! Дай ми да почувствам загубената сладост от допирането до вселената! 88. Божество на разрушения храм!
Скъсаните струни на Вина не ти пеят вече
хваления
.
Вечерните камбани не възвестяват вече времето за служене на Тебе. Въздухът е тих и безмълвен около Тебе. В Твоето напуснато жилище вее пролетен благоуханен вятър. Той носи и вест за цветята — цветята, които не ти донасят вече. Твоят някогашен служител се скита и досега и жадува за милости, които не може да получи.
към текста >>
102. Аз се
похвалих
пред хората, че Те познавам.
Цел живот Те търсеха моите песни. Те са, които ме водеха от една врата към друга, и чрез тях аз постигах света. Те са, които ме учеха на всичко; те ми показаха тайните пътища, те откриха на моя поглед много звезди по небосклона на моето сърце. Цел ден те ме водеха между тайнствата в страната на насладите и мъките. Към кои двери те ме доведоха вечерта, в края на моето странстване?
102. Аз се
похвалих
пред хората, че Те познавам.
В всичките ми работи те виждат Твоя образ. Те дохождат и ме питат: „кой е Той? “ Аз не зная какво да им отговоря. Аз казвам: „наистина, не мога да кажа“. Те ме ругаят и отминават с презрение.
към текста >>
След като тя практикувала известно време вегетариански режим в къщи,
похвалила
се, че децата й се променили: станали кротки, добри, милостиви, с нежни обноски.
Растенията не притежават астрално тяло, и затова са чисти в това отношение. Именно по тази причина месото загрубява, понижава характера на човека. Това мнозина са забелязали. Напр. Лозински говори за една майка, която се оплаквала, че децата й били груби, постоянно се карали и биели. Тогаз той я посъветвал да измени храната им, — да им дава само вегетарианска храна.
След като тя практикувала известно време вегетариански режим в къщи,
похвалила
се, че децата й се променили: станали кротки, добри, милостиви, с нежни обноски.
Още Жан Жак Русо е съзрял тази полза от вегетарианството и за това в своя „Емил или възпитанието“ е на мнение, децата да се хранят с растителна храна. Ето какво казва буквално Русо по този въпрос: „Като едно от доказателствата, какво месната храна не е свойствена на човека, може да се посочи на равнодушието, което имат децата към нея, и на предпочитането, което те винаги правят на зеленчуците, млечните ястия, плодовете и т. н. Извънредно важно е да не се извратява този природен вкус и да не се правят децата месоядни, ако не заради тяхното здраве, то поне заради техния характер, защото, обяснявайте както искате това, несъмнено е, че тия, които обичат много месото, биват хора жестоки, жестокосърдечни. Това наблюдение се е потвърждавало във всички страни и във всички времена. Диваците са въобще жестоки, и тази жестокост има за свой източник не тяхната природа, а храната.
към текста >>
* И кой от смъртните тогаз ше може Каза: „Готов съм, Татко мой“,
Хвалебна
песен звучно да запее .
Ученикът, който изучва философията на Сведенборг, както и да се занимава с предмета, с вярващ или невярващ ум, не може да се не съгласи с Карлайл, че се намира в общение с „висшето и вечното в човешката мисъл“. Преведе от английски: Леона Василева. Песни на смъртния Умрете, умрете, за да живеете, защото вие мрете, като живеете. Буда. ДЕН ПРОБУДЕН Ще дойде ден душите да пробуди Със златокървави лучи, Ще дойде чакан ден и в ранна утрин Божествен глас ще прозвучи . . .
* И кой от смъртните тогаз ше може Каза: „Готов съм, Татко мой“,
Хвалебна
песен звучно да запее .
. . — Блажен, блажен ще бъде той! * Ще дойде ден душите да пробуди Със златокървави лъчи, Ще дойде чакан ден и в ранна утрин Божествен глас ще прозвучи . . . БРАТ. * * * ЛЪЧИ НИ ЧАКАТ .
към текста >>
Сефиротът е Ход (
похвала
и признание, благопристойност и голяма известност), нему била посветена девата колона на Соломоновия храм.
Богове) на сферата на Венера и означава усърдие и любов към справедливостта. То произвежда растенията. Неговото разумно същество се нарича Аниел, а ангелът — Церирел, ръководителят на Давид. * * * Осмото име е Йелоим Саваоθ. И него превеждат Бог на войнствата, не на войната и правосъдието, но на кротостьта и съгласието, тъй като двете последни имена имат окончание войнство.
Сефиротът е Ход (
похвала
и признание, благопристойност и голяма известност), нему била посветена девата колона на Соломоновия храм.
То действа чрез чиновете на Архангелите (които евреите наричат Бене Йелоим, т. е. синове на боговете) на сферата на Меркурийий и произвежда животните. Разумното му същество е Михаел, наставникът на Соломона. * * * Деветото име е Шадай (Всемогъщият и Вседоволният) или Йелхай (Живият Бог) Сефиротът е Йесод (основата). То означава добро разбиране, съюз, изкупление и покой, и влияе чрез чиновете на Ангелите (които евреите наричат Керубим Малак или Техор) на сферата на Луната, прави приращението и накърнението на всички неща, управлява гения на хората и разпределя между тях ангелите-хранители.
към текста >>
4.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Повтарям да се извиня за
хвалебните
изрази по мой адрес.
Още веднъж извинете, Учителю, в името на майка Ви! Извинете ме и бъдете милостиви към нещастната Ви съотечественица. Вдовица Н. Бофар. Реноза (Испания), Сантандерска провинция. Това е тъжното писмо, което възпроизвеждам текстуално, за да покажа всичкия ужас на подобно състояние.
Повтарям да се извиня за
хвалебните
изрази по мой адрес.
Единственото им значение е, да се почувстват напълно тия неизмерими болки, удвоени с горещата надежда да се видят разпръснати тъмнотите. Би трябвало да имате едно сърце от камък, за да не се трогнете до сълзи пред тия сърцераздирателни апели на майчината любов, да останете глухи към мъката на това отчаяние и да не изпитате горещото желание да посветите живота си за изцеряването й. Свещениците получават всеки ден подобни жалби, понеже ги считат божи съветници, натоварени да проникнат в енигмата на свръхестественото и да я отгатнат. Те отговарят на тия скърби с религиозни утешения. Свещеникът говори в името на вярата, на Откровението.
към текста >>
Затова препоръчва се на родителите и възпитателите временно да съблюдават проявените знаци на децата, за да накажат това тягостно немируване, и да го не възвеличават с фалшиви
похвали
, които по късно може да създадат наистина неприятни причини за конфликти.
Дълги и твърде подвижни пръсти на една детска ръка издават дипломатически ум, хитрост, лъжливост, въобще наклонност към измама; деца с такива характерни ръце извънредно мъчно се възпитават, понеже обикновено се поставят към родителите и възпитателите си съвсем иначе, отколкото са те в действителност. Следователно, тук работата на възпитателя е, добре да види ръцете с тия знаци на децата, дали ще забележи у тях споменатите лоши качества, и тогава чрез строга дисциплина да се заеме за подобрение на детето. Ако на такива ръце нокътните части на пръстите са тъпи, то това значи наклонност към кражба, която даже някога може да стане като навик, и в такива случаи трябва да се действа не само със строгост за изправянето на детето, но и чрез повдигане на моралното му чувство. Гладки и прозрачни пръсти са признак на доброжелателен нрав, но също и на любопитност и необмисленост. При децата твърде скоро излизат на яве първите признаци на една любопитна натура, обаче често пъти се признава това, защото родителите постоянно ги възхваляват като любознателни; това не е никак право, защото на детето не изпъква тъй остро особеността между любопитството и любознателността, че да може това веднага да се познае и, ако някога се узнае, че тъй славната любознателност не е нищо друго освен празно любопитство, често пъти бива твърде късно да му се дойде на помощ.
Затова препоръчва се на родителите и възпитателите временно да съблюдават проявените знаци на децата, за да накажат това тягостно немируване, и да го не възвеличават с фалшиви
похвали
, които по късно може да създадат наистина неприятни причини за конфликти.
Има ли една детска ръка гладки и конусообразни пръсти, които по някакъв начин да напомнят артистичната типова ръка, то едва ли ще сгрешим, ако вземем за очебиещи характерни качества на духа: бъбривостта и вятърничавостта, както и безсмислеността. Това са, значи, качества, чийто влияния в най-редки случаи се отстраняват и то най-много чрез едно целесъобразно упражнение на духовна дейност ; в всеки случай и тука е уместна строгостта, а също препоръчват се и бавни уроци от избрани съчинения. Здрави и възловидни пръсти на една детска ръка, както видехме от поставените вече основни правила за пръстите, ще се вземат винаги като признаци на разумност и голяма способност. С такива ръце са децата, които непременно се явяват с наклонност- към следване на учението си и които не трябва да се задържат от разните научни професии. При такива деца има пак да се борим с трудности, защото те толкова много и твърде често се предават в учебните си занятия и се задълбочават в книгите, че пропускат по тази причина телесното си развитие; тогава трябва пак с строгост да обърнем внимание, да се спазва целесъобразно разпределение на времето, като се променят съответно телесните движения и учението, тъй че децата в свободните си часове да се занимават не с забавителни книжки, но по възможност с движение на чист въздух или с гимнастически игри в добре проветрени стаи.
към текста >>
За нас, мистиците и окултистите, идването на този светия в Прага съставлява важно събитие, защото.не е дошъл като неизвестен посветен, но излиза публично, и макар че материалистичния свят да няма и най-малко предчувствие за неговата истинска мисия, все пак, чувства силното влияние на неговата личност и му отдава
похвала
и почит, каквито му подобават не само като на човек, но и като на високо издигнат дух.
Този възглед е напълно погрешен, тъй като собствено ядрото на индийското учение стои не в интересните санскритски форми, но в мислите и в тяхната вътрешна светлина, която дават на човешката душа. Но за това няма да говорим в тази статия. Важното за нас е, да изтъкнем личността на Рабиндранат Тагора, не само като индийски поет и философ, но главно като мистик, като жив представител и пропагандатор на религиозните и окултно- мистичните идеи, вложени вжв Ведите и Упанишадите. Открито можем да кажем, че идването на великия ориенталски мистик в Европа можем изобщо да смятаме за епохално събитие, което от духовно гледище ще има огромно влияние за цялото спиритуалистическо движение в западния свят. Рабиндранат Тагор е действително йоги, ръководен от Висшата Сила и неговите постъпки се направляват от най-високия център на вселената, тъй че е необходимо много грижливо да се вгледаме в тях.
За нас, мистиците и окултистите, идването на този светия в Прага съставлява важно събитие, защото.не е дошъл като неизвестен посветен, но излиза публично, и макар че материалистичния свят да няма и най-малко предчувствие за неговата истинска мисия, все пак, чувства силното влияние на неговата личност и му отдава
похвала
и почит, каквито му подобават не само като на човек, но и като на високо издигнат дух.
Казахме, че Рабиндранат Тагор е светец и йоги. Това знаехме още тогава, когато първите негови книги бяха публикувани в английски и чешки преводи, тъй като от тях ясно е всекиму, който познава староиндийското окултно учение, че е Учител (Meister) — не само разпространител на това учение, но и сам е живеел и живее според него. Рабиндранат Тагор е от стар бенгалски род, за когото се разправят цели легенди. Баща му Debendranat Magarschi бил, според думите на Тагора. „rischim“ — то значи, че бил най-високо посветен и мъдрец.
към текста >>
НАГОРЕ